Запознанство на бъдещите колеги по ВМ : )

аз съм помагала във ветеруинарна клиника доста години беше много яко

Помагала съм и съм присъствала на много операции за кастриране, включително и на моето куче.

как се казва кабинета моите операции са най-различни, но тази която най-мног оми се запечата в съзнанието бяха тумори на млечните жлези на едно коте, на което едвам му събраха кореммчето после! Доста е яко

И аз съм присъствала на кастрации и няколко други, шила съм животинки, вадила съм зъби...Въобще много преиключения.
Случаят който на мен ми се е запечатал е с едно цхерно-бяло коте с травма на грубнака. Наложи се да го приспим. Беще много тежко за всички.
Калина, ти коя гимназия си завършила?

ами аз завърших 4та а за приспиването на мили котенце един път донесоха в кабинета три котенца, на които бяха изболи очичките милинките и сещате се...

Даааа..... Но как някой ще избоде очичките на малко коте??? Това ми е непонятно! Един път някаква жена щеше да изхвърли малки слепи котета в контейнера за боклук (нямам думи), и както се досешташ си ги прибрах и от 4 котенца,3 оцеляха и бяха подарени на мили хора, които и до ден-днешен ми пращат снимки и новини за сладурчетата.
Уви едното не оцеля, но то беше най-малкото и дори ветеринаря който бях повикала вкъщи да ги прегледа още като ги взех се опасяваше, че няма да оцелее.

Аз си падам по аутопсии, дисекции, операции и т.н., въобще всякакви гадости. А приспиването си е просто акт, необходим да се извърши. Ако роним крокодилски сълзи за всяко умряло коте, първо ще станем за смях в областта на медицината и второ, ще скъсаме твърде много ценни в днешно време нерви^^

така е, но нали все пак за това съм си избрала такава професия, за да съм състрадателна, а и да се разтроиш от нещо такова е нормално при положение, че си решил да учиш ВМ, не мисли че хуманните лекари не се разтройват от смъртта.... аз обичам животните и колкото и да съм пречупена от живота никога няма да спра да се натажавам от уродливостта на хората и това, което правят на животните!

Никой не е казал за крокодилски сълзи, човек може да се натъжи от една евтаназия, защото все пак това е живо същество и не рядко се стика до този акт заради човешка агресия. Тези животни не са просто парче материал за експеримети, те са уникални всяко за себе си. Не е необходимо да се прави театър или нещо такова( все пак да "раноиш крокодилски сълзи" означава да се преструваш и насила да плачеш). Това е изключено. Аз ще се съглася с Калина по тази тема, а за аутопсиите и гнусотиите- наитина са интересни и аз като негнуслив човек нямам търпение аз да съм главния в операцията, а не само да асистирам.

Разбира се, че има две страни на монетата^^

Уважавам мнението на другите, ако е в границите на рационалното.

Разбира се...

Няма нужда да ми обясняваш фразеологичните словосъчетания, майка ми е учителка по БЕЛ, омръзна ми 12 години да слушам едно и също^^

Сега предлагам да спрем "дискусията" защото идеята на темата не е такава. : )

Добре, извинявам се ако съм те засегнала по някакъв начин.

Глупостииииииии

Толкова трудно може да ме засегне някой, че идея си нямаш^^
Аз съм тази, която засяга, щото черния хумор ми е в повече и доста често оставам неразбрана, въпреки че съм се шегувала.

Нямам нищо против да продължим да пишем, все пак това ми е една от любимите теми. Казвате скайп и правим групов чат. The_avalanche_666 ако някоя реши - да драска.

magare6kibodil ми е скайпа. Аз също имам доста остър хумор и за това съм предпазлива, но аз също не се засягам лесно. Очаквам груповия чат

Аз в момента не влизам много в скайп, поради технически проблеми, но скоро ще съм по активна.

Доста сериозно "раздвижване" в темата Всички сте прави. Всеки характер е уникален, а оттам и всяка гледна точка. Никога двама човека не биха могли напълно да споделят вижданията си. От еднa страна наистина и аз много се трогвам от всякакви такива истории и тъжа за всяко животинче, но от друга страна трябва да се научим да приемаме нещата по-леко, защото професията, която сме избрали ще ни сблъсква с такива ситуации ежедневно. Ако всяка една от тях ни оказва толкова силно влияние работата ни ще се превърне в кошмар

Хайде да идва вече септември искам да почвам и нямам търпение хихи

И аз нямам търпение, но има много време. Трябва да се подадат документи, нервно да чакаме резултатите, да изпаднем в една-две истерии, после да хвръкнем до Сф за записване и да тръпнем в очакване на първия семестър. Тъй че общо взето до тогава може да се опознаем и да гризем нокти.

Хаха... Много точно казано!

за без нокти незнам, но с побелели косии може хахаха

Yeah^^

Нашите ги дават чак на 20-ти, shit^^

аз ще ходя другия петък

Моята я взимам чак на 22-ри